23 мая 2008 г., 14:12

Нашата сватба

2.1K 0 7

Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?

Във роклята бяла, под шифона, хастара...

Красива съм днес! Несравнимо красива!

Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!

 

Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи,

мама във ъгъла очите си бърше,

татко изнервен през стаите влиза, излиза,

а гостите чакат - булката искат да видят!

 

В огледалото пак се поглеждам -

така съм засмяна! Любовта ме облива отвътре,

а слънцето вънка пламнало жули -

сватбеният ми ден ще бъде без сянка!

 

Нека да е светло, нека да ни топли!

Днеска аз ще съм принцеса! Моят принц

към мене идва - ето, чува се в далечината

припева на сватбени тромпети!

 

Край мене мама суети се - време е и булото да сложим,

татко приближава - с радостни сълзи във очите си,

в тази булка - в мене цялата,

те двамата слели са в едно мечтите си.

 

Ето го мъжът ми (бъдещият мъж!), иде вече да ме взима,

с тон сериозен, но със тръпка жива, на прага обещава :

- За моята любима (бъдещата ми жена), всичко ще направя,

цял живот - ви обещавам - ден след ден, да е щастлива!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честито !
  • Много красив и светъл стих за един от най-хубавите моменти в живота на всяка жена
  • романтично и нежно
  • Всички булки са прекрасна, миличка! А и аз работя в Дом на младоженците и всеки ден си ги гледам и им се радвам И ти ще си прекрасна, мила Марти убедена съм С обич за теб
  • И на мен, да сме живи и здрави, някога ми предстои, но е хубаво да си го представям! Благодаря ви! Прегръдки! Ани, вярвам, че си била приказна булка!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...