Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?
Във роклята бяла, под шифона, хастара...
Красива съм днес! Несравнимо красива!
Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!
Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи,
мама във ъгъла очите си бърше,
татко изнервен през стаите влиза, излиза,
а гостите чакат - булката искат да видят!
В огледалото пак се поглеждам -
така съм засмяна! Любовта ме облива отвътре,
а слънцето вънка пламнало жули -
сватбеният ми ден ще бъде без сянка!
Нека да е светло, нека да ни топли!
Днеска аз ще съм принцеса! Моят принц
към мене идва - ето, чува се в далечината
припева на сватбени тромпети!
Край мене мама суети се - време е и булото да сложим,
татко приближава - с радостни сълзи във очите си,
в тази булка - в мене цялата,
те двамата слели са в едно мечтите си.
Ето го мъжът ми (бъдещият мъж!), иде вече да ме взима,
с тон сериозен, но със тръпка жива, на прага обещава :
- За моята любима (бъдещата ми жена), всичко ще направя,
цял живот - ви обещавам - ден след ден, да е щастлива!!!
© Мартина Кирилова Всички права запазени