23.05.2008 г., 14:12

Нашата сватба

2.1K 0 7

Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?

Във роклята бяла, под шифона, хастара...

Красива съм днес! Несравнимо красива!

Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!

 

Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи,

мама във ъгъла очите си бърше,

татко изнервен през стаите влиза, излиза,

а гостите чакат - булката искат да видят!

 

В огледалото пак се поглеждам -

така съм засмяна! Любовта ме облива отвътре,

а слънцето вънка пламнало жули -

сватбеният ми ден ще бъде без сянка!

 

Нека да е светло, нека да ни топли!

Днеска аз ще съм принцеса! Моят принц

към мене идва - ето, чува се в далечината

припева на сватбени тромпети!

 

Край мене мама суети се - време е и булото да сложим,

татко приближава - с радостни сълзи във очите си,

в тази булка - в мене цялата,

те двамата слели са в едно мечтите си.

 

Ето го мъжът ми (бъдещият мъж!), иде вече да ме взима,

с тон сериозен, но със тръпка жива, на прага обещава :

- За моята любима (бъдещата ми жена), всичко ще направя,

цял живот - ви обещавам - ден след ден, да е щастлива!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честито !
  • Много красив и светъл стих за един от най-хубавите моменти в живота на всяка жена
  • романтично и нежно
  • Всички булки са прекрасна, миличка! А и аз работя в Дом на младоженците и всеки ден си ги гледам и им се радвам И ти ще си прекрасна, мила Марти убедена съм С обич за теб
  • И на мен, да сме живи и здрави, някога ми предстои, но е хубаво да си го представям! Благодаря ви! Прегръдки! Ани, вярвам, че си била приказна булка!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...