Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи.
Писмото ни в тетрадка обща се започна,
скоростта му на перото хич не бавна.
Със сила обща на щастието поточна,
в кръвта ни зарежда по линията плавна.
История нова на живота ни започна,
по страниците избелели неписани отдавна.
Редовете сякаш никога не съм ги виждал,
ту малки бяха ту като смерчове големи.
Сякаш никога не виждал правилата,
учех се във очите ти красиви и калени.
Опит сякаш никога не съм събирал,
край тебе хубавото пиша със проблеми.
Колкото и дълга да е тетрадката ни бела,
словото бързо го в живот превръщаш.
В грижите до съвършенство си умела,
раните ни от живота с нов живот лекуваш.
Явно от по-преди си тетрадката ни чела,
щом страници бели със светлина изпълваш.
Така и мен да пиша ме в тетрадката научи,
започнахме да пишем в синхронна светлина.
Извор на мечтите от тетрадката ни се получи,
с чувствата красиви здрави като планина.
Наградата за любовта разбрахме че се случи,
щом в утробата ти изгря нашата звезда .
© Георги Сираков Todos los derechos reservados