Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи.
Писмото ни в тетрадка обща се започна,
скоростта му на перото хич не бавна.
Със сила обща на щастието поточна,
в кръвта ни зарежда по линията плавна.
История нова на живота ни започна,
по страниците избелели неписани отдавна.
Редовете сякаш никога не съм ги виждал, ...