6 ene 2017, 18:41

Нашата утеха 

  Poesía » Otra
266 1 8

Гласът ти – като музика прекрасна.

Душата ти е пухче от глухарче.

Ти цялата в очите ми порасна

и стана най- добрата ми другарка.

 

И с тебе ще изминем пътя труден

към земната-  за двама ни- Голгота.

А аз във нощите- стократно буден,

ще кърпя дрехата ни на живота.

 

И ще ни бъде любовта иглата.

Конците ще са чувствата на двама.

А кръпките – проблемите в играта,

промъкнали се в земната ни драма.

 

А тайната в тирето на живота

ще е добре изгладената дреха.

Достигнем ли високата си кота,

това ще е и нашата утеха.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??