Нашата утеха
Гласът ти – като музика прекрасна.
Душата ти е пухче от глухарче.
Ти цялата в очите ми порасна
и стана най- добрата ми другарка.
И с тебе ще изминем пътя труден
към земната- за двама ни- Голгота.
А аз във нощите- стократно буден,
ще кърпя дрехата ни на живота.
И ще ни бъде любовта иглата.
Конците ще са чувствата на двама.
А кръпките – проблемите в играта,
промъкнали се в земната ни драма.
А тайната в тирето на живота
ще е добре изгладената дреха.
Достигнем ли високата си кота,
това ще е и нашата утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
