Нашата война
И всеки следващ път приключва
с луната, бляскаща отвън.
Зад прозорец звезден те заключвам,
но ти не искаш да си вън.
И следват срещи и раздели,
мигове война и мир.
Прозорци стари, посивели
изникват пак на длъж и шир.
Аз цял живота си ти подарявам,
но недостоен си за този дар.
Забравям мислено и ти прощавам,
на сърцето ми си цар.
И пак пропукваш ти стъклото сиво,
протягаш просеща ръка към мен,
аз хващам я хлапашки, диво,
надявайки се да си променен.
Промяната е само в мене,
от дете направи ме жена,
но не с красиво, чудно време,
а чрез ударите на нашата война.
Сега отварям твоя стар прозорец,
за да ти кажа нещо, не на ум.
Ти бе най-потайния злосторец.
Отсега-нататък ще ме чакаш вън!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
