Големи пушещи комини

и рудник черен, прашен,

а нейде помежду им -

свидно село наше.

Улици, така познати

с всяко камъче по тях,

пазят спомените стари

за дни на детски смях.

За безгрижните игри

и цял вълшебен свят,

за първите мечти

и трепет, породен от тях.

А във парка скътан

гордо се издига дъб,

с инициалите жигосан

на първата любов.

И сред къщичките малки

отличава се една,

там очакват ме с усмивка,

надежда и тъга.

Свидно село наше,

обвито в прахоляк,

грееш като слънце

и зовеш ме тихо пак.