27.08.2010 г., 21:28

Наше село

575 0 0

Големи пушещи комини

и рудник черен, прашен,

а нейде помежду им -

свидно село наше.

 

Улици, така познати

с всяко камъче по тях,

пазят спомените стари

за дни на детски смях.

 

За безгрижните игри

и цял вълшебен свят,

за първите мечти

и трепет, породен от тях.

 

А във парка скътан

гордо се издига дъб,

с инициалите жигосан

на първата любов.

 

И сред къщичките малки

отличава се една,

там очакват ме с усмивка,

надежда и тъга.

 

Свидно село наше,

обвито в прахоляк,

грееш като слънце

и зовеш ме тихо пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...