5 feb 2011, 14:59

Наши дни 

  Poesía
663 0 7

Секундите нажилват тялото ми

... цялото,

свистят във празното без плът.

Отеква в тишината кречеталово

изтъркан звук на смях от шут.

Измамен е денят - предрешен,

фалш с фалш облечен,

 ... лъскав фрак.

И мислите ми трайно буренясват,

а в паузата рекламен трик.

Девойка от ефира ми се цупи,  

монети от очите ù сълзят.

Душите от пари са разранени,

с табелки"НА ПРОМОЦИЯ" кръжат.

 Екранът на монитора ми трепка,

клавишите са моят глас:

"Ще трябва ли за онзи свят винетка,

и... грешниците плащат ли в аванс?"







© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??