Наши дни
Секундите нажилват тялото ми
... цялото,
свистят във празното без плът.
Отеква в тишината кречеталово
изтъркан звук на смях от шут.
Измамен е денят - предрешен,
фалш с фалш облечен,
... лъскав фрак.
И мислите ми трайно буренясват,
а в паузата рекламен трик.
Девойка от ефира ми се цупи,
монети от очите ù сълзят.
Душите от пари са разранени,
с табелки"НА ПРОМОЦИЯ" кръжат.
Екранът на монитора ми трепка,
клавишите са моят глас:
"Ще трябва ли за онзи свят винетка,
и... грешниците плащат ли в аванс?"
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Благодаря!
