31 oct 2020, 8:02  

Нашите будители

  Poesía » Civil
478 0 0

В една империя деспотска

народът беден вериги влачеше

и в участ скотска,

в неволя той плачеше -

обезправен, угнетен, унизен,

лишен от път и прогрес,

от данъци тежки смазан,

третиран като уличен пес,

той събуждаше се едва,

но на Левски бунтовните слова

проправиха му път към свободата,

искаше правдини, не парата,

искаше да е третиран човешки,

а още носеше окови тежки,

но събуден вече за борба,

въоръжен с пушка в ръка,

той вдигна бунт срещу тирана,

четата на Ботев стигна до Балкана,

в Батак белееха се кости,

Бог всички тях да прости,

че те загинаха за достойство и чест,

че те загинаха за да сме свободни днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...