Oct 31, 2020, 8:02 AM  

Нашите будители

  Poetry » Civic
475 0 0

В една империя деспотска

народът беден вериги влачеше

и в участ скотска,

в неволя той плачеше -

обезправен, угнетен, унизен,

лишен от път и прогрес,

от данъци тежки смазан,

третиран като уличен пес,

той събуждаше се едва,

но на Левски бунтовните слова

проправиха му път към свободата,

искаше правдини, не парата,

искаше да е третиран човешки,

а още носеше окови тежки,

но събуден вече за борба,

въоръжен с пушка в ръка,

той вдигна бунт срещу тирана,

четата на Ботев стигна до Балкана,

в Батак белееха се кости,

Бог всички тях да прости,

че те загинаха за достойство и чест,

че те загинаха за да сме свободни днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...