В една империя деспотска
народът беден вериги влачеше
и в участ скотска,
в неволя той плачеше -
обезправен, угнетен, унизен,
лишен от път и прогрес,
от данъци тежки смазан,
третиран като уличен пес,
той събуждаше се едва,
но на Левски бунтовните слова
проправиха му път към свободата,
искаше правдини, не парата,
искаше да е третиран човешки,
а още носеше окови тежки,
но събуден вече за борба,
въоръжен с пушка в ръка,
той вдигна бунт срещу тирана,
четата на Ботев стигна до Балкана,
в Батак белееха се кости,
Бог всички тях да прости,
че те загинаха за достойство и чест,
че те загинаха за да сме свободни днес!
© Георги Всички права запазени