31 окт. 2020 г., 08:02  

Нашите будители

474 0 0

В една империя деспотска

народът беден вериги влачеше

и в участ скотска,

в неволя той плачеше -

обезправен, угнетен, унизен,

лишен от път и прогрес,

от данъци тежки смазан,

третиран като уличен пес,

той събуждаше се едва,

но на Левски бунтовните слова

проправиха му път към свободата,

искаше правдини, не парата,

искаше да е третиран човешки,

а още носеше окови тежки,

но събуден вече за борба,

въоръжен с пушка в ръка,

той вдигна бунт срещу тирана,

четата на Ботев стигна до Балкана,

в Батак белееха се кости,

Бог всички тях да прости,

че те загинаха за достойство и чест,

че те загинаха за да сме свободни днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...