31 окт. 2020 г., 08:02  

Нашите будители

476 0 0

В една империя деспотска

народът беден вериги влачеше

и в участ скотска,

в неволя той плачеше -

обезправен, угнетен, унизен,

лишен от път и прогрес,

от данъци тежки смазан,

третиран като уличен пес,

той събуждаше се едва,

но на Левски бунтовните слова

проправиха му път към свободата,

искаше правдини, не парата,

искаше да е третиран човешки,

а още носеше окови тежки,

но събуден вече за борба,

въоръжен с пушка в ръка,

той вдигна бунт срещу тирана,

четата на Ботев стигна до Балкана,

в Батак белееха се кости,

Бог всички тях да прости,

че те загинаха за достойство и чест,

че те загинаха за да сме свободни днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...