В една империя деспотска

народът беден вериги влачеше

и в участ скотска,

в неволя той плачеше -

обезправен, угнетен, унизен,

лишен от път и прогрес,

от данъци тежки смазан,

третиран като уличен пес,

той събуждаше се едва,

но на Левски бунтовните слова

проправиха му път към свободата,

искаше правдини, не парата,

искаше да е третиран човешки,

а още носеше окови тежки,

но събуден вече за борба,

въоръжен с пушка в ръка,

той вдигна бунт срещу тирана,

четата на Ботев стигна до Балкана,

в Батак белееха се кости,

Бог всички тях да прости,

че те загинаха за достойство и чест,

че те загинаха за да сме свободни днес!