2 jun 2019, 0:33

За детето

  Poesía » Otra
708 3 2

Забързани във дните неуморни,

препускащи като часовниковите

стрелки, забравяме за ценното

ни вчера и ний деца тогава сме били.

Забравяме за този свят тъй топъл,

света на приказни мечти. Но нека

днес се спрем, за миг погледнем,

във искрените им очи...деца са наши.

Да видим хилядите им ръчички,

протегнати за ласки всеки ден.

Да се слеем с техните усмивки,

да бъдем част от света им съвършен.

Да стоплим със целувки,

копнеещи за обич малки сърчица.

Да ги прегърнем със милувки,

да грейнат слънчеви лица.

 

Забравяме, но можем и да помним,

че времето е като въртележка...

И малки и големи нека се повозим,

усмихнати във детските си дрешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...