2 jun 2019, 0:33

За детето

  Poesía » Otra
716 3 2

Забързани във дните неуморни,

препускащи като часовниковите

стрелки, забравяме за ценното

ни вчера и ний деца тогава сме били.

Забравяме за този свят тъй топъл,

света на приказни мечти. Но нека

днес се спрем, за миг погледнем,

във искрените им очи...деца са наши.

Да видим хилядите им ръчички,

протегнати за ласки всеки ден.

Да се слеем с техните усмивки,

да бъдем част от света им съвършен.

Да стоплим със целувки,

копнеещи за обич малки сърчица.

Да ги прегърнем със милувки,

да грейнат слънчеви лица.

 

Забравяме, но можем и да помним,

че времето е като въртележка...

И малки и големи нека се повозим,

усмихнати във детските си дрешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...