2 jun 2019, 0:33

За детето

  Poesía » Otra
706 3 2

Забързани във дните неуморни,

препускащи като часовниковите

стрелки, забравяме за ценното

ни вчера и ний деца тогава сме били.

Забравяме за този свят тъй топъл,

света на приказни мечти. Но нека

днес се спрем, за миг погледнем,

във искрените им очи...деца са наши.

Да видим хилядите им ръчички,

протегнати за ласки всеки ден.

Да се слеем с техните усмивки,

да бъдем част от света им съвършен.

Да стоплим със целувки,

копнеещи за обич малки сърчица.

Да ги прегърнем със милувки,

да грейнат слънчеви лица.

 

Забравяме, но можем и да помним,

че времето е като въртележка...

И малки и големи нека се повозим,

усмихнати във детските си дрешки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...