Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл,
света на приказни мечти. Но нека
днес се спрем, за миг погледнем,
във искрените им очи...деца са наши.
Да видим хилядите им ръчички,
протегнати за ласки всеки ден.
Да се слеем с техните усмивки,
да бъдем част от света им съвършен.
Да стоплим със целувки,
копнеещи за обич малки сърчица.
Да ги прегърнем със милувки,
да грейнат слънчеви лица.
Забравяме, но можем и да помним,
че времето е като въртележка...
И малки и големи нека се повозим,
усмихнати във детските си дрешки.
© Цветето Б. Todos los derechos reservados