Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл,
света на приказни мечти. Но нека
днес се спрем, за миг погледнем,
във искрените им очи...деца са наши.
Да видим хилядите им ръчички,
протегнати за ласки всеки ден.
Да се слеем с техните усмивки,
да бъдем част от света им съвършен. ...