Jun 2, 2019, 12:33 AM

За детето

  Poetry » Other
704 3 2

Забързани във дните неуморни,

препускащи като часовниковите

стрелки, забравяме за ценното

ни вчера и ний деца тогава сме били.

Забравяме за този свят тъй топъл,

света на приказни мечти. Но нека

днес се спрем, за миг погледнем,

във искрените им очи...деца са наши.

Да видим хилядите им ръчички,

протегнати за ласки всеки ден.

Да се слеем с техните усмивки,

да бъдем част от света им съвършен.

Да стоплим със целувки,

копнеещи за обич малки сърчица.

Да ги прегърнем със милувки,

да грейнат слънчеви лица.

 

Забравяме, но можем и да помним,

че времето е като въртележка...

И малки и големи нека се повозим,

усмихнати във детските си дрешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...