Jun 2, 2019, 12:33 AM

За детето

  Poetry » Other
714 3 2

Забързани във дните неуморни,

препускащи като часовниковите

стрелки, забравяме за ценното

ни вчера и ний деца тогава сме били.

Забравяме за този свят тъй топъл,

света на приказни мечти. Но нека

днес се спрем, за миг погледнем,

във искрените им очи...деца са наши.

Да видим хилядите им ръчички,

протегнати за ласки всеки ден.

Да се слеем с техните усмивки,

да бъдем част от света им съвършен.

Да стоплим със целувки,

копнеещи за обич малки сърчица.

Да ги прегърнем със милувки,

да грейнат слънчеви лица.

 

Забравяме, но можем и да помним,

че времето е като въртележка...

И малки и големи нека се повозим,

усмихнати във детските си дрешки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...