Нашите души

25 oct 2006, 15:05

Poesía

840 0 15

След толкова години луди,
след скитане по друмища
от болка изкорубени и сиви.
След спомени от призраци
обвили, морните ми мисли,
до теб се спрях... И все се питах,
дали не закъснях!
Ти чакаше ме, във зора
от трепетни надежди цветни.
Любов - Вселена избуя
в душите ни за обич жадни.
Изплува в мене синева ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нашите души

Искате да прочетете повече?

Propuestas