След толкова години луди, след скитане по друмища от болка изкорубени и сиви. След спомени от призраци обвили, морните ми мисли, до теб се спрях... И все се питах, дали не закъснях! Ти чакаше ме, във зора от трепетни надежди цветни. Любов - Вселена избуя в душите ни за обич жадни. Изплува в мене синева на чиста обич всеотдайна, изгря дъга от любовта, родена в сълзите ни тайни. Докоснаха се две души, и зазвъняха... със музика от слънчеви лъчи...две бели ангелски криле, покриха хоризонта. Със нежен полъх вятър ги обви... понесе ги... и никой не разбра, кога в една душа, душите ни събра. А аз не питам вече, сама разбрах, ... че не закъснях...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Със нежен полъх вятър ги обви...
понесе ги... и никой не разбра,
кога в една душа, душите ни събра.
Както винаги нежна и красива поезия...Браво!