25.10.2006 г., 15:05 ч.

Нашите души 

  Поезия
5.0 / 8
834 0 15
След толкова години луди,
след скитане по друмища
от болка изкорубени и сиви.
След спомени от призраци
обвили, морните ми мисли,
до теб се спрях... И все се питах,
дали не закъснях!
Ти чакаше ме, във зора
от трепетни надежди цветни.
Любов - Вселена избуя
в душите ни за обич жадни.
Изплува в мене синева ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »