Нашите души
След толкова години луди,
след скитане по друмища
от болка изкорубени и сиви.
След спомени от призраци
обвили, морните ми мисли,
до теб се спрях... И все се питах,
дали не закъснях!
Ти чакаше ме, във зора
от трепетни надежди цветни.
Любов - Вселена избуя
в душите ни за обич жадни.
Изплува в мене синева
на чиста обич всеотдайна,
изгря дъга от любовта,
родена в сълзите ни тайни.
Докоснаха се две души,
и зазвъняха... със музика
от слънчеви лъчи...две бели
ангелски криле, покриха хоризонта.
Със нежен полъх вятър ги обви...
понесе ги... и никой не разбра,
кога в една душа, душите ни събра.
А аз не питам вече, сама разбрах,
... че не закъснях...
след скитане по друмища
от болка изкорубени и сиви.
След спомени от призраци
обвили, морните ми мисли,
до теб се спрях... И все се питах,
дали не закъснях!
Ти чакаше ме, във зора
от трепетни надежди цветни.
Любов - Вселена избуя
в душите ни за обич жадни.
Изплува в мене синева
на чиста обич всеотдайна,
изгря дъга от любовта,
родена в сълзите ни тайни.
Докоснаха се две души,
и зазвъняха... със музика
от слънчеви лъчи...две бели
ангелски криле, покриха хоризонта.
Със нежен полъх вятър ги обви...
понесе ги... и никой не разбра,
кога в една душа, душите ни събра.
А аз не питам вече, сама разбрах,
... че не закъснях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
