Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра
пак намирам кураж да вървя.
Лекувайки раната стара,
възкръсва във мен любовта.
Когато без капка надежда
във мрака остана сама,
тогава душата проглежда,
съзирайки лъч светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse