Нашите небесни покровители
Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра
пак намирам кураж да вървя.
Лекувайки раната стара,
възкръсва във мен любовта.
Когато без капка надежда
във мрака остана сама,
тогава душата проглежда,
съзирайки лъч светлина.
Щом остана без вярна посока,
загубена в плътна мъгла,
то някой ми дава насока,
откривам отново света.
Когато погледна звездите,
покрили небесната шир,
изчезва страхът от гърдите,
намира душата ми мир.
Защото има там някаква сила,
която над всички ни бди.
Била тя Бог или Ангел, звезда заискрила –
под нейна закрила си ти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
Стихотворението е написано през далечната 2008, което от своя страна отговаря на критерия "за юноши" на това предизвикателство (ех, младост, младост!).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Произведението е участник в конкурса:
!
