27 mar 2016, 17:11

Нашите незнайни герои

1K 0 0

  

 

Те загинаха във войните

И промениха на хората съдбите.

Те жертваха своите глави.

Без дори да кажат ни дума, ни  стон да издадат,

Те бяха готови живота си да продадат.

А това не е ли така?

Те бяха готови да дадат живота си за свобода, 

Която дори не познаваха.

Дори не се замислиха пред смъртното бесило.

Робството като че с черно мазило

Ги бе намазало така, че нищо не усещаха след това.

Усещаха само Свободата.

Таз толкова тайна и искана дама.

И дори имаха оптична измама

След  като  купи достатъчно човешки сърца

Тя се върна в Майка България

И помилва хорските лица.

Тази лъжлива,оптична измама

Беше най- желаната дама.

А онези  наши незнайни герои,

Които бяха си давали сърцата  в горещи знои

И мразове безкрайни  останаха роби,

Но не роби на турското иго,

А на Свободата.

Тя единсвена им сгряваше сърцата.

И така те останаха и до сега,

В паметта и в нашите сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Т. Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...