Те загинаха във войните

И промениха на хората съдбите.

Те жертваха своите глави.

Без дори да кажат ни дума, ни  стон да издадат,

Те бяха готови живота си да продадат.

А това не е ли така?

Те бяха готови да дадат живота си за свобода, 

Която дори не познаваха.

Дори не се замислиха пред смъртното бесило.

Робството като че с черно мазило

Ги бе намазало така, че нищо не усещаха след това.

Усещаха само Свободата.

Таз толкова тайна и искана дама.

И дори имаха оптична измама

След  като  купи достатъчно човешки сърца

Тя се върна в Майка България

И помилва хорските лица.

Тази лъжлива,оптична измама

Беше най- желаната дама.

А онези  наши незнайни герои,

Които бяха си давали сърцата  в горещи знои

И мразове безкрайни  останаха роби,

Но не роби на турското иго,

А на Свободата.

Тя единсвена им сгряваше сърцата.

И така те останаха и до сега,

В паметта и в нашите сърца!