нашите сини вечери
Сините ни нежни вечери край морето...
Вълните, заличаващи стъпките ни в тъмното.
Окъпано в звезди небето, засияло,
с интерес слушаше дългите ни разговори.
Строяхме заедно високи пясъчни кули,
строяхме храм за ново чувство в душите си.
Построихме го необятен като морето пред очите ни,
за да надживее пясъчните кули...
Търсехме и изравяхме мидички и раковини,
те останаха свидни спомени от сините ни вечери...
Намерени в някой шкаф след много години,
малките съкровища превръщат се в реликви.
И пак те отвориха вратите на онзи необятен храм.
Откриха пред очите ми и в сърцето ми морето.
Зазвъня в мен шума на вълните и твоя смях.
Споменът от нашето лято заблестя по-силно от луната...
Вълните, заличаващи стъпките ни в тъмното.
Окъпано в звезди небето, засияло,
с интерес слушаше дългите ни разговори.
Строяхме заедно високи пясъчни кули,
строяхме храм за ново чувство в душите си.
Построихме го необятен като морето пред очите ни,
за да надживее пясъчните кули...
Търсехме и изравяхме мидички и раковини,
те останаха свидни спомени от сините ни вечери...
Намерени в някой шкаф след много години,
малките съкровища превръщат се в реликви.
И пак те отвориха вратите на онзи необятен храм.
Откриха пред очите ми и в сърцето ми морето.
Зазвъня в мен шума на вълните и твоя смях.
Споменът от нашето лято заблестя по-силно от луната...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
