Сините ни нежни вечери край морето... Вълните, заличаващи стъпките ни в тъмното. Окъпано в звезди небето, засияло, с интерес слушаше дългите ни разговори.
Строяхме заедно високи пясъчни кули, строяхме храм за ново чувство в душите си. Построихме го необятен като морето пред очите ни, за да надживее пясъчните кули...
Търсехме и изравяхме мидички и раковини, те останаха свидни спомени от сините ни вечери... Намерени в някой шкаф след много години, малките съкровища превръщат се в реликви.
И пак те отвориха вратите на онзи необятен храм. Откриха пред очите ми и в сърцето ми морето. Зазвъня в мен шума на вълните и твоя смях. Споменът от нашето лято заблестя по-силно от луната...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.