22 feb 2017, 23:48

Нашите стени 

  Poesía » Otra
202 0 0

Свикнали сме да издигаме стени

между нас и останалия свят,

да ни отбраняват от злини,

животът с които е богат.

 

Най-често те са без врати,

отвън са непристъпни и високи.

Техни стражи са лилит –

съществата странни и жестоки.

 

Хората добро не помнят –

тъй е просто и логично,

защото маменето за пари

е похвално и себично.

 

Все така омразен е дъждът,

живота кърмещ и пречистващ.  

Златото не хващало ръжда

и безмислено било да мислиш.

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??