22.02.2017 г., 23:48

Нашите стени

396 0 0

Свикнали сме да издигаме стени

между нас и останалия свят,

да ни отбраняват от злини,

животът с които е богат.

 

Най-често те са без врати,

отвън са непристъпни и високи.

Техни стражи са лилит –

съществата странни и жестоки.

 

Хората добро не помнят –

тъй е просто и логично,

защото маменето за пари

е похвално и себично.

 

Все така омразен е дъждът,

живота кърмещ и пречистващ.  

Златото не хващало ръжда

и безмислено било да мислиш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...