Две очи, безкрайни светове.

Брегове далечни,

далечни и безбрежни.

Какво ли крие се зад тях.

Зад този поглед - тъй пронизващ,

но чист и плах.

Каква ли природа, пищна красота,

някъде там е покоят,

истината за света.

А може би там живеят същества,

не познали те омраза,

не познали те греха.

Какво ли крие се зад ирисовата стена?

Искам в тях да се изгубя,

в моретата безкрайни да се удавя,

не искам никога да ги забравя!