14 mar 2012, 12:53

Нашите светове

930 0 1

Две очи, безкрайни светове.

Брегове далечни,

далечни и безбрежни.

 

Какво ли крие се зад тях.

Зад този поглед - тъй пронизващ,

но чист и плах.

 

Каква ли природа, пищна красота,

някъде там е покоят,

истината за света.

 

А може би там живеят същества,

не познали те омраза,

не познали те греха.

 

Какво ли крие се зад ирисовата стена?

 

Искам в тях да се изгубя,

в моретата безкрайни да се удавя,

не искам никога да ги забравя! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...