14.03.2012 г., 12:53

Нашите светове

935 0 1

Две очи, безкрайни светове.

Брегове далечни,

далечни и безбрежни.

 

Какво ли крие се зад тях.

Зад този поглед - тъй пронизващ,

но чист и плах.

 

Каква ли природа, пищна красота,

някъде там е покоят,

истината за света.

 

А може би там живеят същества,

не познали те омраза,

не познали те греха.

 

Какво ли крие се зад ирисовата стена?

 

Искам в тях да се изгубя,

в моретата безкрайни да се удавя,

не искам никога да ги забравя! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...