14.03.2012 г., 12:53

Нашите светове

929 0 1

Две очи, безкрайни светове.

Брегове далечни,

далечни и безбрежни.

 

Какво ли крие се зад тях.

Зад този поглед - тъй пронизващ,

но чист и плах.

 

Каква ли природа, пищна красота,

някъде там е покоят,

истината за света.

 

А може би там живеят същества,

не познали те омраза,

не познали те греха.

 

Какво ли крие се зад ирисовата стена?

 

Искам в тях да се изгубя,

в моретата безкрайни да се удавя,

не искам никога да ги забравя! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...