Две очи, безкрайни светове.
Брегове далечни,
далечни и безбрежни.
Какво ли крие се зад тях.
Зад този поглед - тъй пронизващ,
но чист и плах.
Каква ли природа, пищна красота,
някъде там е покоят,
истината за света.
А може би там живеят същества,
не познали те омраза,
не познали те греха.
Какво ли крие се зад ирисовата стена?
Искам в тях да се изгубя,
в моретата безкрайни да се удавя,
не искам никога да ги забравя!
© Божидар Лазаров Все права защищены