14 мар. 2012 г., 12:53

Нашите светове

931 0 1

Две очи, безкрайни светове.

Брегове далечни,

далечни и безбрежни.

 

Какво ли крие се зад тях.

Зад този поглед - тъй пронизващ,

но чист и плах.

 

Каква ли природа, пищна красота,

някъде там е покоят,

истината за света.

 

А може би там живеят същества,

не познали те омраза,

не познали те греха.

 

Какво ли крие се зад ирисовата стена?

 

Искам в тях да се изгубя,

в моретата безкрайни да се удавя,

не искам никога да ги забравя! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...