7 may 2008, 8:49  

Нашият живот...

  Poesía
1.3K 0 1

Нашият живот е толкова кратък,
като малка свещ на безименен гроб.
Богатите ядат и пият на корем,
но колко ще изядaт и изпият?
Бедните мизерстват и гладуват,
но колко ли ще мизерстват и гладуват?
Смъртта идва в сетния ни час.
И бедни, и богати, и стари, и млади,
всички там са равни.
Духва вятър и свещта угасва.
Още една душа отлетя.

                                           С.Т.
                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С.Т. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...