Нашият живот е толкова кратък,
като малка свещ на безименен гроб.
Богатите ядат и пият на корем,
но колко ще изядaт и изпият?
Бедните мизерстват и гладуват,
но колко ли ще мизерстват и гладуват?
Смъртта идва в сетния ни час.
И бедни, и богати, и стари, и млади,
всички там са равни.
Духва вятър и свещта угасва.
Още една душа отлетя.
С.Т.
© С.Т. All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
