7.05.2008 г., 8:49  

Нашият живот...

1.3K 0 1

Нашият живот е толкова кратък,
като малка свещ на безименен гроб.
Богатите ядат и пият на корем,
но колко ще изядaт и изпият?
Бедните мизерстват и гладуват,
но колко ли ще мизерстват и гладуват?
Смъртта идва в сетния ни час.
И бедни, и богати, и стари, и млади,
всички там са равни.
Духва вятър и свещта угасва.
Още една душа отлетя.

                                           С.Т.
                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С.Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...