28 oct 2012, 21:28

Нашият край

  Poesía
593 1 0

Че няма смисъл, ти промълви,

да продължаваме с нашите мечти...

Че всичко приключи и бяхме до тук -

най-омразните думи, най-нелепият звук.

 

Аз просто стоях, не продумах дори...

и усещах как отвътре в мене гори.

Единствено можех да осъзная,

че губя всичко, което желая.

 

Обичах те. И болката обичах, и сълзите също...

и в мислите си все към теб се връщах.

Ала няма място за Нас на този свят красив,

затова усмихнах се и пожелах: "бъди щастлив".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...