28 oct 2012, 21:28

Нашият край

  Poesía
598 1 0

Че няма смисъл, ти промълви,

да продължаваме с нашите мечти...

Че всичко приключи и бяхме до тук -

най-омразните думи, най-нелепият звук.

 

Аз просто стоях, не продумах дори...

и усещах как отвътре в мене гори.

Единствено можех да осъзная,

че губя всичко, което желая.

 

Обичах те. И болката обичах, и сълзите също...

и в мислите си все към теб се връщах.

Ала няма място за Нас на този свят красив,

затова усмихнах се и пожелах: "бъди щастлив".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...