Oct 28, 2012, 9:28 PM

Нашият край

  Poetry
591 1 0

Че няма смисъл, ти промълви,

да продължаваме с нашите мечти...

Че всичко приключи и бяхме до тук -

най-омразните думи, най-нелепият звук.

 

Аз просто стоях, не продумах дори...

и усещах как отвътре в мене гори.

Единствено можех да осъзная,

че губя всичко, което желая.

 

Обичах те. И болката обичах, и сълзите също...

и в мислите си все към теб се връщах.

Ала няма място за Нас на този свят красив,

затова усмихнах се и пожелах: "бъди щастлив".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...