28.10.2012 г., 21:28

Нашият край

594 1 0

Че няма смисъл, ти промълви,

да продължаваме с нашите мечти...

Че всичко приключи и бяхме до тук -

най-омразните думи, най-нелепият звук.

 

Аз просто стоях, не продумах дори...

и усещах как отвътре в мене гори.

Единствено можех да осъзная,

че губя всичко, което желая.

 

Обичах те. И болката обичах, и сълзите също...

и в мислите си все към теб се връщах.

Ала няма място за Нас на този свят красив,

затова усмихнах се и пожелах: "бъди щастлив".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...