18 jul 2013, 17:30

Нашият квартал

  Poesía » Otra
940 0 16

 

 

В неделя следобед кварталът застива

във странен и сив зодиак,

птици се гонят в простора лениво,

а котки сънуват каймак.

 

Григоров крещи на балкона отсреща,

отказал цигарите пак,

отдолу Мечкарски се готви за среща,

засуквайки тънък мустак.

 

Комшийка Петрова с плакат се прибира,

от вчера била на протест,

разгърден Петров я посреща със бира

в защита на мъжката чест.

 

В неделя следобед кварталът заспива

безпланово и без мечти,

в кръчмата някой до смърт се напива,

а скуката тихо вали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...