Jul 18, 2013, 5:30 PM

Нашият квартал

  Poetry » Other
936 0 16

 

 

В неделя следобед кварталът застива

във странен и сив зодиак,

птици се гонят в простора лениво,

а котки сънуват каймак.

 

Григоров крещи на балкона отсреща,

отказал цигарите пак,

отдолу Мечкарски се готви за среща,

засуквайки тънък мустак.

 

Комшийка Петрова с плакат се прибира,

от вчера била на протест,

разгърден Петров я посреща със бира

в защита на мъжката чест.

 

В неделя следобед кварталът заспива

безпланово и без мечти,

в кръчмата някой до смърт се напива,

а скуката тихо вали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...