Jul 18, 2013, 5:30 PM

Нашият квартал

  Poetry » Other
939 0 16

 

 

В неделя следобед кварталът застива

във странен и сив зодиак,

птици се гонят в простора лениво,

а котки сънуват каймак.

 

Григоров крещи на балкона отсреща,

отказал цигарите пак,

отдолу Мечкарски се готви за среща,

засуквайки тънък мустак.

 

Комшийка Петрова с плакат се прибира,

от вчера била на протест,

разгърден Петров я посреща със бира

в защита на мъжката чест.

 

В неделя следобед кварталът заспива

безпланово и без мечти,

в кръчмата някой до смърт се напива,

а скуката тихо вали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...