jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

7 jun 2012, 8:58

Нашият миг Вечност...

Poesía » Filosófica

732 0 1

Нашият миг Вечност...

Подхвана ни нечакан Вихър,

красив каприз ни завъртя

и покрай нас премина тихо

със нежен повей Любовта...

Изтръпнахме от страст и нега,

внезапно ускорили дъх

във тоя ураган и с него

достигнахме самият Връх...

И бяхме в тоя миг съгласни

за вечно да останем там,

макар да грееше прекрасен

Светът под нас като на длан!..

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0