jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

7.06.2012 г., 8:58

Нашият миг Вечност...

Поезия » Философска

729 0 1

Нашият миг Вечност...

Подхвана ни нечакан Вихър,

красив каприз ни завъртя

и покрай нас премина тихо

със нежен повей Любовта...

Изтръпнахме от страст и нега,

внезапно ускорили дъх

във тоя ураган и с него

достигнахме самият Връх...

И бяхме в тоя миг съгласни

за вечно да останем там,

макар да грееше прекрасен

Светът под нас като на длан!..

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0