Нашият спасител Христос

Comentarios

• 

  Rimoza (Кръстина Тодорова)

  И аз ти благодаря, Ваня! Благодаря ти от сърце!
  За мен ти си не само талантлива поетеса и писателка,
  но и доказателство, че истински българи,
  отстояващи с достойнство своята християнска
  ценностна система, има и днес, и ще ги има и винаги,
  никой и нищо не може да ги победи, те не се страхуват
  от нищо...

  2014-11-15T14:32:52+02:00
• 

  Rimoza (Кръстина Тодорова)

  ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор.
  КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!!
  Р.Р. На тези, които пишат негативни коментари (под стихове, които дори не са прочели) искам да кажа, че аз винаги съм била, винаги съм, и винаги ще бъда за аргументираната с конкретни факти градивна критика, за мен неаргументираната негативната интерпретация е най-голямото доказателство за отсъствието на плурализъм, а там където няма плурализъм, няма и компетентност, интелигентните хора са наясно, че всяко мнение е субективен прочит на обективно съществуваща истина, точно затова никога не си позволяват неаргументирана негативна критика.

  2014-11-15T13:06:00+02:00
• 

  iren5 (Ирен)

  Изкуство е тогава,
  когато е завинаги
  И без да правим драма
  И без да се обиждаме
  Добре е да признаем,
  Че не във всяка рима
  Изкуство вижда се.
  Мисля никой се не подлага на съмнение,
  Че написаното тук е плод на откровение,
  За съжаление,
  Не всяко споделено откровение
  У читателя поражда възхищение...
  Пожелавам на авторката много вдъхновение! ;
  
  П.П. Изключително рядко взимам отношение за стихове, които не съм усетила при прочитането. По причина , че разбирам, че това, което не ме е докоснало днес , може би вчера щеше да ме впечатли, или пък утре...Освен това изкуството все пак е субективно усещане. Аз не се имам за поетеса, писател или изобщо за човек с талант в писането. Имах някакъв собствен мотив да реша стихоплетенията си да ги публикувам, не е тайна, мога да споделя, но да не ви занимавам повече със себе си. Получила съм тук и приятелска похвала и потупване по рамото и критики. Благодаря и за едното и за другото.Тук обаче ми се иска да публикувам един коментар на един наш админ, който много ме впечатли
  "Благодаря за мнението, което изразихте! Но не си падам по писането заради самото писане! И като казвам това, в никакъв случаи не парадирам за изключителност на поезията си! Нито твърдя, че съм поетеса, за мен това е дарба, чиито притежателки се броят на пръстите на ръцете. Аз просто изразявам емоцията си и стоя наистина зад всеки ред! Но е факт, че речта не притежава безграничните възможности, каквито има прегръдката например. Няма тема, която да не е интерпретирана, от някои по-оригинално, от други наистина клиширано. Толкова кощунства с думите прочетох, че ми се отщя да влизам в лиричните ниши на душата си! Мисля да ги прередя и да отворя още място за преливащата от всички други ниши обич!"- toxin
  Дали пък наистина понякога не пишем заради самото писане?

  2014-11-15T11:44:51+02:00
• 

  Dark_Island (Таня Георгиева)

  Има бели калинки на черни точки.

  2014-11-15T10:59:52+02:00
• 

  Rimoza (Кръстина Тодорова)

  Каквито и да са читателите на моите стихове, убедена съм, че те не са морално деградирали комплексари, и не казват нито на бялото черно, нито на черното бяло, за да угодят на някого, или за да се подмажат на някого. Колкото до сеира, какъв по-голям сеир може да съществува от сеира на този, който казва на бялото черно, и изобщо не се притеснява да излива най-нахално словесната си помия, под стихове, които изобщо не е чел. Колкото до послеслова ти, написаното там, лично от теб, е най-голямото доказателство за истината, която се съдържа в моя отговор, на твоя въпрос защо точно на мен се случва, несъзнателно или може би съзнателно, ти откровено си признаваш, че изливаш словесна помия под моя стих, без дори да си го прочела, защото враговете на твоите приятели, са и твои врагове. Това е истината за сеирите... Всеки сам има право да прецени, чии сеири са по-големи, моите или твоите...

  2014-11-15T10:55:06+02:00