Rimoza (Кръстина Тодорова)
262 3787
Nov 4, 2014, 9:47 AM

Нашият спасител Христос 

  Poetry » Civilian
1233 0 35

От земна майка Той е роден,
от Божествен баща благословен,
свят дар в сърцата ни вграден,
да бъде бяла светлина отреден,
която в тъмното на душите свети,
и ни дарява надежда в дни нелеки,
да преодоляваме грешните пътеки,
да помним винаги Божиите завети,
с щедра прошка врага  да победим,
любовта в душите си да съхраним,
и за облаците небето да не виним.
Венеца трънен в неговите коси,
винаги ще ни спомня земните суети,
нека завистта, подлостта и лъжата,
да прогоним надалече от сърцата,
върху  бели темели да градим делата,
разпнат на Голготския кръст без вина,
с кръвта си Той изкупи човешката злина,
затова смъртта му в безсмъртие ще блести,
и ще бъде бял компас в нашите очи,
който само напред към добро ще ни води,
за да оцелеем в бурите на земните несгоди.

 

 

 

 

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз ти благодаря, Ваня! Благодаря ти от сърце!
    За мен ти си не само талантлива поетеса и писателка,
    но и доказателство, че истински българи,
    отстояващи с достойнство своята християнска
    ценностна система, има и днес, и ще ги има и винаги,
    никой и нищо не може да ги победи, те не се страхуват
    от нищо...
  • ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор.
    КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!!
    Р.Р. На тези, които пишат негативни коментари (под стихове, които дори не са прочели) искам да кажа, че аз винаги съм била, винаги съм, и винаги ще бъда за аргументираната с конкретни факти градивна критика, за мен неаргументираната негативната интерпретация е най-голямото доказателство за отсъствието на плурализъм, а там където няма плурализъм, няма и компетентност, интелигентните хора са наясно, че всяко мнение е субективен прочит на обективно съществуваща истина, точно затова никога не си позволяват неаргументирана негативна критика.
  • Изкуство е тогава,
    когато е завинаги
    И без да правим драма
    И без да се обиждаме
    Добре е да признаем,
    Че не във всяка рима
    Изкуство вижда се.
    Мисля никой се не подлага на съмнение,
    Че написаното тук е плод на откровение,
    За съжаление,
    Не всяко споделено откровение
    У читателя поражда възхищение...
    Пожелавам на авторката много вдъхновение! ;

    П.П. Изключително рядко взимам отношение за стихове, които не съм усетила при прочитането. По причина , че разбирам, че това, което не ме е докоснало днес , може би вчера щеше да ме впечатли, или пък утре...Освен това изкуството все пак е субективно усещане. Аз не се имам за поетеса, писател или изобщо за човек с талант в писането. Имах някакъв собствен мотив да реша стихоплетенията си да ги публикувам, не е тайна, мога да споделя, но да не ви занимавам повече със себе си. Получила съм тук и приятелска похвала и потупване по рамото и критики. Благодаря и за едното и за другото.Тук обаче ми се иска да публикувам един коментар на един наш админ, който много ме впечатли
    "Благодаря за мнението, което изразихте! Но не си падам по писането заради самото писане! И като казвам това, в никакъв случаи не парадирам за изключителност на поезията си! Нито твърдя, че съм поетеса, за мен това е дарба, чиито притежателки се броят на пръстите на ръцете. Аз просто изразявам емоцията си и стоя наистина зад всеки ред! Но е факт, че речта не притежава безграничните възможности, каквито има прегръдката например. Няма тема, която да не е интерпретирана, от някои по-оригинално, от други наистина клиширано. Толкова кощунства с думите прочетох, че ми се отщя да влизам в лиричните ниши на душата си! Мисля да ги прередя и да отворя още място за преливащата от всички други ниши обич!"- toxin
    Дали пък наистина понякога не пишем заради самото писане?
  • Има бели калинки на черни точки.
  • Каквито и да са читателите на моите стихове, убедена съм, че те не са морално деградирали комплексари, и не казват нито на бялото черно, нито на черното бяло, за да угодят на някого, или за да се подмажат на някого. Колкото до сеира, какъв по-голям сеир може да съществува от сеира на този, който казва на бялото черно, и изобщо не се притеснява да излива най-нахално словесната си помия, под стихове, които изобщо не е чел. Колкото до послеслова ти, написаното там, лично от теб, е най-голямото доказателство за истината, която се съдържа в моя отговор, на твоя въпрос защо точно на мен се случва, несъзнателно или може би съзнателно, ти откровено си признаваш, че изливаш словесна помия под моя стих, без дори да си го прочела, защото враговете на твоите приятели, са и твои врагове. Това е истината за сеирите... Всеки сам има право да прецени, чии сеири са по-големи, моите или твоите...
  • Кръстина, замисляла ли си се дали тия всички 8500 читатели са харесали твоя стих или са просто "въртящи" се едни и същи и гледат сеир? Вземи повдигни булото на заблудата и надникни от двете му страни. И жълтите вестници имат голям тираж.
    П.П. Приятелите на моите приятели са и мои приятели, враговете на моите приятели са и мои врагове.
  • Жанет, ти не си прочела нито стиха ми, нито коментарите под стиха ми, защото ако ги беше прочела, щеше да си прочела и коментара, който ще ти цитирам по-долу, и тогава нямаше да ми задаваш въпроса, защо точно аз, защо точно на мен се случва. За разлика от теб аз винаги заставам на страната на справедливостта, не правя мили очи на някой, защото е протеже на някой, не ме е страх нито от тях, нито от теб. Например стихът ми "Трети март" е прочетен от 8500 читатели в този сайт. Ти можеш ли да се похвалиш, че някой твой стих е прочетен от толкова читатели в този сайт? И без да отговориш, аз знам, че не можеш, това е най-голямото доказателство, дали твоите или моите стихове са стойностни, дали си струва аз да ти чета стиховете, или си струва ти да четеш моите...
    Ето и отговора на въпроса ти, защо точно на мен ми се случва, отговарям ти защо самовлюбени комплексари като теб и Порчев, изливат словесна помия под моите стихове, като ти цитирам един от коментарите под стиха ми, ти твърдиш, че не си чела стиха ми, а само коментарите под стиха ми, но това е лъжа, повече от ясно е, че си чела единствено коментарите на Порчев, защото ако беше чела всички коментари, щеше да си прочела и цитираното от мен по-долу, и тогава нямаше да продължаваш да изливаш словесната си помия под моя стих.

    ЦИТИРАМ: "Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за толкова хубавите думи, които каза. Вероятно осъзнаваш, че сега някои мои врагове стават автоматически и твои. Възхищавам се от смелостта ти. И никога няма да забравя как ти ме защити публично по повод стихотворението ми "Лабиринт"!"
    ДА, ТОВА Е ОТГОВОРЪТ НА ТВОЯ ВЪПРОС "ЗАЩО?", Г-ЖО ЖАНЕТ ВЕЛКОВА.
  • Кръстина, като копираш, поне прочети какво точно копираш - ОТНОШЕНИЕ ПО ВЪПРОСА С КОМЕНТАРИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. И по точно за критиките, похвалите и стимулирането. Единствената ми грешка е, че коментирах коментар. Какво да му чета на "стихотворението", тази страница не я отварям по принцип, защото не мисля, че изобщо има какво да се чете тук! Прочетох го сега, с мъка, ще ти спестя мнението си, че от цинична може да стана и нещо по-страшно
    Винаги стоя настрани от подобни кашотии, не се стърпях сега, защото наистина мисля, че не е правилнен този подход, обаче тук е просто обречена история... Защо ли винаги ти попадаш в подобни дебати, а? замисли се бе жена. Айде галете се, няма да ви преча
  • Повече от ясно е, че тези, които пишат негативни коментари под стиха ми, са самовлюбени комплексари, които отказват да приемат факта, че бялото винаги си остава бяло, колкото и да го калят, то не променя цвета си, само защото на тях им се иска да е така. За разлика от тях аз с аргументи ще защитя стиха си, те пишат негативни коментари, в които няма доказателства, а има само клевети, клеветата не става истина, само защото на някой му се иска да е така. За тези, които не са прочели коментара ми по-долу, цитирам отново аргументите си, с които защитих стиха си пред Порчев и Цветански, но това важи и за всички останали, които са като тях, тези които са писали, и тези които ще продължават да пишат негативни коментари под стиха ми :

    "На Порчев, на Цветански и на останалите като тях, мога да кажа само, че интелигентните и компетентни хора, за каквитно те имат претенции, че са, би трябвало да са наясно, че плурализмът е единственото доказателство, за това дали някой е наистина интелигентен и компетентен, или само си въобразява, че е интелигентен и компетентен, защото ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор. И още нещо искам да кажа на Порчев, Цветански и на другите, които са като тях, всички нормални хора са наясно, че когато някой изрече една лъжа, или когато някой напише някъде една лъжа, тя не се превръща автоматично в истина, само защото на този някой много му се иска да е така. Дори и този някой да се нарича Порчев,Цветански, или пък с друго някакво име, изречената от него лъжа си остава винаги лъжа, тя не може да се превърне в истина, само защото на него много му се иска това."

    Колкото до коментара на Жанет Велкова, ето какво най-цинично си признава тя, цитирам началото на коментара й :

    " И аз тъй с риск да се набутам между шамарите, ще взема отношение по въпроса с коментарите (стихотворението не съм го чела)"

    След като си признава, че не е чела стихотворението ми, как тогава е преценила, че негативният коментар на Порчев е "справедлива градивна критика", и как е възможно, без да тя да е чела стиха ми "Нашият спасител Христос", да твърди, че този стих заслужава да бъде наречен словесна помия, това нейно поведение аз отказвам да го приема за нормално, защото няма никаква логика...

    Никаква логика няма и в коментара, написан под стиха ми, от Таня Георгиева. На нея искам да кажа съвсем искрено, че аз нямам никакви претенции и целта ми не е била да напиша текст за песен, която да се пее в Евагелистката или Съботянската църква, както тя ми пише в "градивния си коментар" под моя стих, но все пак ако някой ден реша да предложа стиха си да се пее във въпросните църкви, ще имам предвид съвета й, и ще заменя "вграден" с някоя друга по-музикална дума...
  • Както вече споменах, целта ми да съм тук, съвсем не е да се впускам в коментари, относно звученето на това стихотворение. Само се питам, иронията по-добре ли ви кара да се чувствате? Жената просто е била вдъхновена и е изразила чувствата си! Все пак, в условията на сайта ясно е написано: ''Произведения без художествена стойност НЯМА ДА ПУБЛИКУВАМЕ.'' E, явно тук е открита такава стойност, защо трябва да го превръщаме в драма и да се създава напрежение!
  • Ужасно ама ценно...
    Я, Кръстина изчезна... Нетърпимост към трънни венци?
  • Чудя се как тъй ще е "вграден" като сами трябва да Го пуснем в сърцата си. Стиха е монотонен. Еднообразно повтарящи се рими.
    Опитай да го прочетеш в някоя Евангелистка или Съботянска църква.
    Ако замениш "вграден" все пак може да им хареса, но не става за хора. Няма мелодия. Няма Ангелогласност.
    П.П. Порчев има ужасно чувство за ценностна поезия.
  • И аз тъй с риск да се набутам между шамарите, ще взема отношение по въпроса с коментарите (стихотворението не съм го чела) Изобщо не съм съгласна, че потупването по рамото и ахкането биха те стимулирали по някакъв начин. Добре, става ти хубаво, кой не обича да го галят с перце, но точно критиката би ти отворила очите (друг е въпроса как е поднесена) и да си кажеш - чакай бе, дали пък отстрани не се вижда по-добре и още - другият път ще докажа, че мога по-добре, да види той/тя. Порчев си е хаплив, но в случая е ужасно, ужасно прав. Не е нужно да се пишат фермани и да се обяснява ама аз тъй, аз иначе... Естествено, че емоцията е най-важната в едно стихотворение, но ако не се следват и правилата всичко отива на кино.
  • "Докоснала си се до същността на Спасителя. Вникнала си в непреходността на учението му и си го предала на читателя по един неповторим, емоционално въздействащ начин."
    .....................................................................
    .....................................................................
    Знам поговорката: "Скромността краси човека!"
    С риск да бъда грешно разбрана и с риск да не спазя съзнателно тази мъдра поговорка,която цитирах по-горе, ще ти отговоря,Порчев, че направената извадка от твоя коментар, която публикувам, е напълно справедлива и стихът ми "Нашият спасител Христос" я заслужава.
  • Не ми чети избирателно коментарите, Порчев, чети всичко:

    ЦИТИРАМ НЕПРОЧЕТЕНОТО ОТ ТЕБ:: "И още нещо, което е много важно, Порчев, моето субективно мнение, основано на това, което съм прочела в сайта, но държа да подчертая, че аз нямам никакви претенции, че съм прочела всичко от всички, но това, което все пак съм прочела, винаги е било положително и съм писала позитивни коментари на всички, не за да се подмазвам, а защото съм убедена, че позитивния коментар дава положителна енергия и стимулира всеки автор да напише нова творба, която да е още по-хубава. Положителните коментари дават положително чувство на увереност и желание да продължиш напред. Стимулират още по-голям стремеж да се усъвършенстваш и да оправдаеш доверието. Но ако трябва да съм честна докрай, моето субектимно мнение е, че под твоята "проза",Порчев, която е лишена от всякакви художествени качества, и е пълна с правописни и граматични грешки, съм написала положителни коментари, които ти изобщо не заслужаваш, не само в качеството си на набеден за "писател", но и като човек, защото човешкото у човека, за теб е нещо, което няма никаква стойност."
  • ''Положителните коментари дават положително чувство на увереност и желание да продължиш напред. Стимулират още по-голям стремеж да се усъвършенстваш и да оправдаеш доверието''...
  • Порчев, ти нарече стиха ми словесна помия, ти лично не разбираш нищо нито от рими, нито от ритъм, нито от ритмични стъпки, но дори и да приемем условно, че разбираш, макар че не разбираш, един стих не може да бъде наречен словесна помия, заради отсъствието на рими и ритмични стъпки, защото тогава всички бели стихове, при които не е задължително да има рими и ритмични стъпки, според теб би трябвало да ги наречем словесна помия. Освен това дори и да има нарушения при римите и ритъма (ритмичните стъпки), това е съвсем нормално явление в поезията и всеки, който пише поезия знае това, ако се интересуваш можеш да намериш съответните книги и да прочетеш, не е нужно да си завършил специалност "българска филология" за да го знаеш това, но ако си завършил "българска филология" и пак не го знаеш този факт, това наистина говори лошо за българската филология... И още нещо, което е много важно Порчев, моето субективно мнение, основано на това, което съм прочела в сайта, но държа да подчертая, че аз нямам никакви претенции, че съм прочела всичко от всички, но това, което все пак съм прочела, винаги е било положително и съм писала позитивни коментари на всички, не за да се подмазвам, а защото съм убедена, че позитивния коментар дава положителна енергия и стимулира всеки автор да напише нова творба, която да е още по-хубава. Положителните коментари дават положително чувство на увереност и желание да продължиш напред. Стимулират още по-голям стремеж да се усъвършенстваш и да оправдаеш доверието. Но ако трябва да съм честна докрай, моето субектимно мнение е, че под твоята "проза",Порчев, която е лишена от всякакви художествени качества, и е пълна с правописни и граматични грешки, съм написала положителни коментари, които ти изобщо не заслужаваш, не само в качеството си на набеден за "писател", но и като човек, защото човешкото у човека, за теб е нещо, което няма никаква стойност.
  • Порчев, ти нарече стиха ми словесна помия, ти лично не разбираш нищо нито от рими, нито от ритъм, нито от ритмични стъпки, но дори и да приемем условно, че разбираш, макар че не разбираш, един стих не може да бъде наречен словесна помия, заради отсъствието на рими и ритмични стъпки, защото критериите за семантичната стойност на един стих са съвсем различни, и нямат нищо общо с нарушението на римите и ритмичните стъпки. Според теб всички бели стихове (при които не е задължително да има рими и ритмични стъпки), трябва да ги наречем словесна помия. Освен това дори и да има нарушения при римите и ритъма (ритмичните стъпки), това е съвсем нормално явление в поезията и всеки, който пише поезия знае това, ако се интересуваш можеш да намериш съответните книги и да прочетеш, не е нужно да си завършил специалност "българска филология" за да го знаеш това, но ако си завършил "българска филология", и пак не го знаеш този факт, това наистина говори лошо за българската филология...
  • Аз спирам коментарите си на тази тема. Hе е в стила ми да споря, а и не обичам да се впускам в подробности или да осъждам хората за каквото и да било! Пожелавам на всички, включително и на теб Севделин, много успехи, не само творчески!!!
  • Така е, Севделин, не отричам, че всеки има право на мнение! Просто ми е болно, когато чета как хората навлизат в едни дълбоки води и задълбават още повече! А кому е нужно това, не е ли достатъчно напрегнат живота ни, та допълнително да си го усложняваме!? Просто ми се иска да сме малко по позитивни! Tова е!
  • Порчев, завършила съм специалност "българска филология" и отлично знам, че стихът ми има и рима, и ритъм и всичко необходимо, за да е поезия, освен това след като стихът ми е публикуван в раздел поезия, това е доказателство, че наистина е поезия, в противен случай редакторите нямаше да го публикуват, за твое сведение аз не съм си платила, и затова нямам право да се самопубликувам в сайт "Откровения", можеш да бъдеш сигурен, че стихът ми е минал през редакторите на сайта, преди да бъде публикуван. Щом те са преценили, че е поезия, това означава, че твоето мнение е клевета, но всъщност твоето мнение за моите стихове, изобщо не е важно за мен, пиши каквото си искаш под моите стихове, но бъди сигурен, че излагаш себе си, а не мен. Освен това ти си написал в предпоследния си коментар под стиха ми, че стихът ми е словесна помия, щом имаш претенции, че разбираш от поезия, би трябвало да си наясно, че без значение дали един стих има или няма ритъм и рими, той не може да бъде наречен словесна помия, защото ритъмът и римите нямат нищо общо със семантичните качества на стиха, други са критериите, по които се определят те, според теб всички бели стихове, (при които изобщо не е задължително да има рими и ритмични стъпки) трябва да бъдат наречени словесна помия. Лошото в случая е, че такива като теб излагат не само себе си, но и сайта.
  • Извинявам се, че отново ще се намеся, но не разбирам Севделин, защо ви е толкова важно да убедите читателя, че това е ''абсолютна нула'' , все пак, всеки е достатъчно зрял, за да прецени сам! По-скоро, вашето поведение може да се сравни с това, на третокласник, /нищо лично/ Всъщтност, един възрастен и разумен човек не би си поставил такива цели! А може би, самата тема ви е неприятна но, защо тогава сте си направили труда изобщо да четете!!!
  • Севделин Порчев, ако искаш аз и другите да ти повярваме, че стихът ми е словесна помия, аргументирай се, цитирай доказателства, кои по точно слова от моя стих са помия, цитирай ги, назови ги, без аргументи и доказателства всяко твърдение е клевета, а за клевета дори бих могла да те осъдя, за съзнателно нанесени морални вреди по закон, можеш да бъдеш осъден, предполагам, че си наясно с този факт. Щом не харесваш стиховете ми, не ги чети, но да пишеш клевети под стиховете ми, това е вече словесна помия, и автор на тази словесна помия си ти, Порчев, колкото и да не ти се иска да е така, това е така, ти дори не осъзнаваш колко се излагаш пред другите, колко си жалък и смешен, защото без доказателства и без аргументи, всяко твърдение е клевета. Много ти се иска всички да повярват, че бялото е черно, напразни усилия,Порчев, в твой интерес е да спреш с тези клевети под моя стих, казвам ти го съвсем добронамерено.
  • Защо поетичните качества да са нулеви, напротив...А и няма значение какво е възпято в дадено произведение, хубаво е, че поета намира смисъл в това, което го е вдъхновило!
    А относно дебатите, те са такива, понеже и темата в конкретното стихотворение е такава! Просто не е нужно да сме крайни, ако нещо не ни харесва, още при прочита на първите редове можем да подминем и да забравим! И още нещо, изобщо не претендирам да съм ''набожна'', ''религиозна'' или както искате го наречете, но съм сигурна, че Господ приема всяка възхвала, която е отпарвена от сърце...
  • Благодаря, Руми, много се радвам, че ти харесва стиха ми!
  • Няма да се впускам в подробни коментари относно това, как звучи и колко поетично е стихотворението ти, Кръстина! Просто искам да те поздравя за това, че си възпяла най-великата личност за всички времена, нашият Спасител, а щом си го сторила, значи си човек, осъзнал ценностите в живота! Поздрави!!!
  • Благодаря, Ангел, радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
    Да, така е, всъщност Мисана каза истината, когато написа следните коментари под два свои стиха, в отговор на моите коментари за неговите стихове.(Написаното от Мисана визираше коментарите на Порчев и Цветански, именно под този мой стих "Нашият спасител Христос".

    Цитирам:

    "И на теб (Кръстина), поднасям извинение, че персоналната омраза към мен, на някои хора от сайта, стигна дотам, че в коментарното ти поле да се излее словесна помия. Не ги спря дори факта, че в стиха ти става дума за Сина Божи. Вероятно тези хора са атеисти и не знаят, че който не зачита Светия Дух ще получи тежко наказание не само тук - на Земята, но и на Онзи свят!"

    Цитирам:
    "Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за толкова хубавите думи, които каза. Вероятно осъзнаваш, че сега някои мои врагове стават автоматически и твои. Възхищавам се от смелостта ти. И никога няма да забравя как ти ме защити публично по повод стихотворението ми "Лабиринт"!

    На Мисана искам да кажа, че аз не съжалявам за моите коментари под неговите стихове, и винаги ще отстоявам мнението си, че той е талантлив поет. А колкото до коментарите на Порчев и Цветански под моя стих "Нашият спасител Христос", тяхните коментари изобщо не са важни за мен. Но аз вярвам в народната мъдрост, която гласи: "Бог забавя, но не забравя!" Твърдо съм убедена, че има възмездие свише. Аз лично нямам никакво намерение да им "отмъщавам", няма да им отвърна със същото, те могат да бъдат сигурни, че аз никога няма да напиша под техните текстове негативни коментари, не защото не ги заслужават, а защото не съм комплексарка.
  • Здравей Кръстина стихотворението ти е хубаво но нашата нация още и набъбва /Цирея/така да каже не е пораснала за да го усети!Но всяко зло за добро!Поздрави!!!
  • Благодаря, Миночка, радвам се, че хареса стиха ми!
  • Харесах тази прочувсвена изповед,Кръстина!
  • Благодаря, Ваня!
    Радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
    Колкото до негативизма на Цветански и Порчев,
    ще цитирам един друг мой стих :

    "На Бог му сложили трънен венец,
    някой имал интерес от това,
    напразни отчаяни усилия,
    Той си остава Бог и до днес.
    Човешката завист няма граници
    и животът не е само празници,
    но щом истината до днес е оцеляла,
    значи,че и окаляна тя пак си е бяла."
  • "с кръвта си Той изкупи човешката злина,
    затова смъртта му в безсмъртие ще блести,
    и ще бъде бял компас в нашите очи,
    който само напред към добро ще ни води,
    за да оцелеем в бурите на земните несгоди."
    Всеки прочел и осъзнал думите, би се замислил, защото Бог е любов! Поздравления за стойностният стих, Кръстина! За съжаление, станахме толкова лоши хората, че и Господ ще се отрече от нас и ще ни накаже. Що се отнася за коментарите по- долу, ти си отговорила много точно. Браво!
  • Благодаря, Мисана, както винаги твоят коментар е аналитичен и аргументиран, радвам се, че прочете и коментира стиха ми.
    На Порчев и Цветански мога да кажа само, че интелигентните и компетентни хора, за каквитно те имат претенции, че са, би трябвало да са наясно, че плурализмът е единственото доказателство, за това дали някой е наистина интелигентен и компетентен, или само си въобразява, че е интелигентен и компетентен, защото ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е
    автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни
    истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор. И още нещо искам да кажа на Порчев, всички нормални хора са наясно, че когато някой изрече една лъжа, или когато някой напише някъде една лъжа, тя не се превръща автоматично в истина, само защото на този някой много му се иска да е така. Дори и този някой да се нарича Порчев, изречената от него лъжа си остава винаги лъжа, тя не може да се превърне в истина, само защото Порчев иска това.
  • Севделине, как ще опонираш на Мисана...? Той е институция в " Откровения" Мазник неподражаем... не можеш го свали от кръста...той сам се е качил там и се мисли за Христос, обаче не разбира, че е една жалка отрепка, пишеща коментари,за да му пишат също...или май разбира, ама се прави на многознайко.
  • Добра поетична възхвала на Христос, заслужаваща висока оценка.
    Тъй като темата е особено важна, бих добавил само, че най-важното е не да си спомняме за Него - Той не иска това от нас. Най-важното е да пробудим вътре в нас Онзи Христос, който латентно живее в душите и в сърцата ни - мистическият Иисус.
    Оживее ли Той, това е истинскито ни Спасение. Такива неща като врагове и неприятели, съществуват само до определено, недостатъчно високо, ниво на духовното съзнание. Оттам нагоре всичко е Любов, но не Земна, а Божествена! И винаги да помним, че нашата - Земна светлина е само тъмнина в Божието царство: "Lux Umbra Dei!"
Random works
: ??:??