Пристъпвам сред угасналите клади,
прах, стеле се... в очите ми - Мъгла,
безпомощен, в дълбокото пропадам,
летя към неотключен, мамещ Свят!
А може би, там нейде, Светлината,
ще сгрява с ласки, мрачното небе,
Щурците ще си имат... вечно Лято,
аз – Хоризонт, а всяка нощ - Поет!
Цветята, там, навярно ще ме смаят,
ще влюбват с аромата си - навред,
Съдбата, със усмивки - пак ще вае,
най - хубавото Утре – ще е... Днес! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse