Нашият свят
Пристъпвам сред угасналите клади,
прах, стеле се... в очите ми - Мъгла,
безпомощен, в дълбокото пропадам,
летя към неотключен, мамещ Свят!
А може би, там нейде, Светлината,
ще сгрява с ласки, мрачното небе,
Щурците ще си имат... вечно Лято,
аз – Хоризонт, а всяка нощ - Поет!
Цветята, там, навярно ще ме смаят,
ще влюбват с аромата си - навред,
Съдбата, със усмивки - пак ще вае,
най - хубавото Утре – ще е... Днес!
Ефирна Фея, с милващ глас нашепва,
проблясва в длани, златното Ключе,
вратите се разтварят, що ли тръпна,
докоснал нежен Вятър, но... студен?
И в този миг разбирам – Ти, това си,
ще мога ли да съм щастлив без Теб?
А в отговор, пространството огласят,
стотици... прехвърчали думи – Не!
Защото там, не вярват в Любовта ти,
във онзи свят, вълшебен, тих, незрим,
ще бъде най – прекрасният... когато,
знай, Нашият, когато... си Простим!
© Ангел Колев All rights reserved.
