20 dic 2007, 11:26

Насилие с любов

1.6K 0 7

Любовта е опряла студения си

метален пистолет в сърцето ми.

Не ме заплашва, а се налага.

Като черен тиранин ме натиска

към стените на тялото ти,

и ме насилва да те приемам

навтре в себе си.

Не се съпротивлявам на пук.

Но ми харесва. Топъл си.

Уплашен, безпомощен, жив,

хищен, двуличен. Горещ.

Всички криви и ръбове по нас

си съвпадат като в пъзел.

Говорим, когато мълчим,

и плачем, когато се смеем.

 

Вече не се страхувам

от студения метален пистолет,

защото куршумът е в нас.

Разделен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Всички криви и ръбове по нас
    си съвпадат като в пъзел" - но пукнатините изчезват ли напълно когато допрем двете половинки? егати, на кой точно от сайта беше последното изречение...
  • Браво удари куршума в десятката 666
  • М..... ви и на двамата, аз ти казах - грабвай багажите и тръгвай с него! Та току виж сме прочели нещо от сорта: Любовта се е сгушила в сърцето ми..
    Намери го и не го пускай, защото иначе ще има бой!
  • има и такава любов...хубаво казано!
    с обич за теб.
  • Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...