20 dic 2007, 11:26

Насилие с любов 

  Poesía » Versos blancos
1251 0 7

Любовта е опряла студения си

метален пистолет в сърцето ми.

Не ме заплашва, а се налага.

Като черен тиранин ме натиска

към стените на тялото ти,

и ме насилва да те приемам

навтре в себе си.

Не се съпротивлявам на пук.

Но ми харесва. Топъл си.

Уплашен, безпомощен, жив,

хищен, двуличен. Горещ.

Всички криви и ръбове по нас

си съвпадат като в пъзел.

Говорим, когато мълчим,

и плачем, когато се смеем.

 

Вече не се страхувам

от студения метален пистолет,

защото куршумът е в нас.

Разделен.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Всички криви и ръбове по нас
    си съвпадат като в пъзел" - но пукнатините изчезват ли напълно когато допрем двете половинки? егати, на кой точно от сайта беше последното изречение...
  • Браво удари куршума в десятката 666
  • М..... ви и на двамата, аз ти казах - грабвай багажите и тръгвай с него! Та току виж сме прочели нещо от сорта: Любовта се е сгушила в сърцето ми..
    Намери го и не го пускай, защото иначе ще има бой!
  • има и такава любов...хубаво казано!
    с обич за теб.
  • Браво!
  • Ей, идейката много ми хареса!
    Истински стих!!!
    Поздрав!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??