Любовта е опряла студения си
метален пистолет в сърцето ми.
Не ме заплашва, а се налага.
Като черен тиранин ме натиска
към стените на тялото ти,
и ме насилва да те приемам
навтре в себе си.
Не се съпротивлявам на пук.
Но ми харесва. Топъл си.
Уплашен, безпомощен, жив,
хищен, двуличен. Горещ.
Всички криви и ръбове по нас
си съвпадат като в пъзел.
Говорим, когато мълчим,
и плачем, когато се смеем.
Вече не се страхувам
от студения метален пистолет,
защото куршумът е в нас.
Разделен.
© Адриана Todos los derechos reservados
си съвпадат като в пъзел" - но пукнатините изчезват ли напълно когато допрем двете половинки? егати, на кой точно от сайта беше последното изречение...