20.12.2007 г., 11:26 ч.
Насилие с любов
Любовта е опряла студения си
метален пистолет в сърцето ми.
Не ме заплашва, а се налага.
Като черен тиранин ме натиска
към стените на тялото ти,
и ме насилва да те приемам
навтре в себе си.
Не се съпротивлявам на пук.
Но ми харесва. Топъл си.
Уплашен, безпомощен, жив,
хищен, двуличен. Горещ.
Всички криви и ръбове по нас
си съвпадат като в пъзел.
Говорим, когато мълчим,
и плачем, когато се смеем.
Вече не се страхувам
от студения метален пистолет,
защото куршумът е в нас.
Разделен.
© Адриана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво удари куршума в десятката 666
-
М..... ви и на двамата, аз ти казах - грабвай багажите и тръгвай с него! Та току виж сме прочели нещо от сорта: Любовта се е сгушила в сърцето ми..
Намери го и не го пускай, защото иначе ще има бой!
-
има и такава любов...хубаво казано!
с обич за теб. -
Браво!
-
Ей, идейката много ми хареса!
Истински стих!!!
Поздрав!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
си съвпадат като в пъзел" - но пукнатините изчезват ли напълно когато допрем двете половинки? егати, на кой точно от сайта беше последното изречение...