5 jun 2007, 9:26

Наслада

Poesía

594 0 1

Нощта е толкова гореща,
а улицата пуста и безкрайно зловеща.
От нас се стичат струйки пот.
Случи се това, което чакахме цял живот.
Вкопчили се двама един в друг,
не усещаме ни жега, ни болка, ни студ.
Само една завладяваща наслада,
любов, екстаз... и пак наслада...
Устните ти жадно поглъщат всяка една частица от мен.
Ръцете ти са ме хванали здраво и вечно ще бъда в техен плен.
Телата влажни, тръпнат в греховната нощ
и следват своят грешен вожд...
наслада... и пак наслада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petrokam (Петър Варчев)

Интересна графика.

2007-06-05T12:37:20+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0