aHuTyYy (Анита Райкова) aHuTyYy (Анита Райкова)
67
Jun 5, 2007, 9:26 AM

Наслада

  Poetry
591 0 1

Нощта е толкова гореща,
а улицата пуста и безкрайно зловеща.
От нас се стичат струйки пот.
Случи се това, което чакахме цял живот.
Вкопчили се двама един в друг,
не усещаме ни жега, ни болка, ни студ.
Само една завладяваща наслада,
любов, екстаз... и пак наслада...
Устните ти жадно поглъщат всяка една частица от мен.
Ръцете ти са ме хванали здраво и вечно ще бъда в техен плен.
Телата влажни, тръпнат в греховната нощ
и следват своят грешен вожд...
наслада... и пак наслада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0