5 июн. 2007 г., 09:26

Наслада

592 0 1

Нощта е толкова гореща,
а улицата пуста и безкрайно зловеща.
От нас се стичат струйки пот.
Случи се това, което чакахме цял живот.
Вкопчили се двама един в друг,
не усещаме ни жега, ни болка, ни студ.
Само една завладяваща наслада,
любов, екстаз... и пак наслада...
Устните ти жадно поглъщат всяка една частица от мен.
Ръцете ти са ме хванали здраво и вечно ще бъда в техен плен.
Телата влажни, тръпнат в греховната нощ
и следват своят грешен вожд...
наслада... и пак наслада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...