23 ene 2009, 18:37

Наслада

1.1K 0 1

Отпивам от горещото кафе,

в тази сутрин, в този ранен час!

 

Замислена стоя,

безмълвно преглъщам глътка след глътка...

Усмивка озарява лицето ми,

слънцето се промъква през тъмните щори,

гали косите ми...

 

Наслаждавам се на утрото!

На красивото сияние,

обгърнало тялото ми!

 

Отпивам поредната глътка

черно, горещо кафе!

 

Поемам топлината

на слънчевите лъчи...

Усещам мириса на белия ден!

 

Мислите напускат съзнанието ми,

отдавам се единствено на тишината...

Тихо е, красиво е...

 

Един вълшебен миг,

едно мое утро,

с чаша черно, горещо кафе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Ъруин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей такива думи като "безмълвно", "озарява", "обгърнало" трябва да се стремиш да избягваш. Даже, като гледам, са цели фрази с тези думи, които почти във всеки стих ги има. Не ми хареса честно казано, а ти се опитай да махнеш клишетата от речника си. Сигурна съм, че можеш, стига да искаш! Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...